Начало > Свидетелства на пациенти > Разказ на Н. от Габрово

Нели, 24.06.2008 г. гр. Габрово

Януари месец 2008г. приеха съпругът ми в болницата с жълтеница и съмнения за жлъчно - каменна болест. На третия ден се оказа, че става въпрос за рак на простатата с разсейки в костите и лимфните възли. Лекарите учтиво ми обясниха, че шанс няма. Преброиха на бързо дните, които му остават и с това решиха, че са изпълнили лекарският си дълг.

Но аз знаех, че шанс винаги има. Знаех, че трябва да се борим. Не знаех обаче дали в България има лекар, който би му помогнал. Оказа се, че в нито една "авторитетна" държавна болница не се намери специалист, който да вижда смисъл в лечение или да поеме риска да се бори за един човешки живот.

Когато за първи път се срещнах с д-р Дамянов, видях на първо място човека Христо Дамянов, който беше готов да поеме отговорността и да се бори заедно с нас за живота на бащата на петгодишната ни дъщеря. После видях и доктор Христо Дамянов, който имаше опита и знанията необходимо при едно такова лечение.

За първи път срещнах лекар, който говореше за достоен живот и не се ангажира с отговор колко дълъг ще е той. На въпроса ми: "Колко още му остава?" - той отговори: "Зависи от него самия."

Най-голямата присъда на човек е да бъде свободен. Когато обаче разбереш, че си болен от рак осъзнаваш, че няма свобода. Вероятно болката и тъгата идват от мисълта за липса на избор. Тогава ти остава едно единствено нещо: да се довериш изцяло на лекуващия лекар, защото той може да те върне към свободата. И ние ro направихме.

Преди три месеца, когато започнахме лечението съпругът ми пое един ангажимент - да научи дъщеря ни да плува. Пое го изпитвайки страх, че една детска мечта би могла да остане неосъществена, една къщичка за птички недовършена...

Сега вярвам, че дъщеря ми ще стане добър плувец.

Благодаря на д-р Дамянов, на д-р Радославова и целият медицински екип за шанса, който дадоха на тази детска мечта.

Нели