Начало > Отзиви на лекари > Мнение на д-р К.Димитрова

Мнение на д-р К.Димитрова

През март 2005г. по повод на кръвокрах сутрин след ставане от сън на баща ми, който по онова време беше на 67 г., бяха направени скенер и пункционна биопсия на базата, на които се постави диагнозата рак на белият дроб. Тъй като пункционната биопсия не беше съвсем категорична за вида на карцинома , беше направен допълнително ВАТС , по време на който беше взет материал от първичното огнище. За мое голямо разочарование и този път резултатите от микроскопския анализ отново не бяха категорични за вида на Са., а от това зависеше каква химиотерапия щеше да се проведе и какви щяха да бъдат получените от нея резултати. Отново с оглед на прецизиране на диагнозата беше предложена оперативна интервенция , която баща ми отхвърли категорично. Затова бях принудена да търся алтернативни методи за лечение , за да мога да му помогна.

Първото нещо към което се обърнах беше хомеопатията , тъй като в моята лична практика тя беше доказала своето място и значение. Беше предложен метода на плусирането , разработен от един индийски професор. Благодарение на това лечение в продължение на 18 м. се съхрани доброто здраве , самочувствие и работоспособност. В края на ноември 2006 г. състоянието на баща ми рязко се влоши. Той разви бронхопневмония. При проведения разговор се установи, че баща ми е спрял хомеопатичното лечение, защото се е чувствал добре. При направените изследвания се установи, че са се развили няколко костни метастази. За мое голямо съжаление този път колегите дори не предложиха провеждане на химиотерапия предвид напредналата възраст и тежките странични явления. За нас оставаха две възможности - да чакаме без да правим нищо или отново да търсим. Ние избрахме второто. Търсейки, се натъкнах на информацията за инсулин - потенцираната терапия. Още повече се зарадвах , че в България има специалисти и място, където тя мойе да бъде проведена. Така се запознахме с Д−р Дамянов и беше започнато лечение. Резултатите от проведеното до момента тримесечно лечение за мен са обнадеждаващи. Баща ми спря да сваля килограми, болките в покой изчезнаха, кръвното налягане се нормализира. Като човек, който работи в системата на здравеопазването и като близък на онкоболен обаче си давам ясната сметка, че това лечение с добри резултати ще е твърде недостъпно за голям брой онкоболни, ако административно не бъде подпомогната дейността на Д−р Хр. Дамянов, а неговите пациенти останат дискриминирани по отношение на лекарствата, които се отпускат за лечение на болните в онкологичните центрове,където при това медикаментите се използват в по-големи дози, отколкото при инсулин-потенцирана терапия.

Надявам се, че ще бъде обърнато сериозно внимание от страна на Здравното министерство и от страна на НЗОК, което би дало равни възможности на всички онко пациенти , би дало още един шанс и надежда на онези пациенти, за които са изчерпани възможностите за лечение в другите лечебни заведения.

Д-р К. Димитрова