Начало > Онкология > Рак на стомаха > Част 1

РАК НА СТОМАХА

Заболяването се среща най-често във възрастта между 40 и 70 г. Съотношението на заболелите по пол е 1,7:1 за мъже и жени.

В САЩ честотата на заболяемост от стомашен рак е намаляла през последните 50 години, като това се отдава в промененото хранене на американците. Статистическите данни за 2003 г. показват, че заболяването се нарежда на 13 място по ракова смъртност и годишно от него загиват над 12 000 души в САЩ.

По данни на Българския национален раков регистър за 2002 г. ракът на стомаха е представен със 7,5% от всички тумори при мъжа и 5,3% от туморите при жената. През същата година общият брой на регистрираните нови случаи с рак на стомаха е 1909, а починали от заболяването са 1674. Подобно на другите страни и у нас се наблюдава намаление на случаите със стомашен рак за периода 1981 - 2002 г.

Над 95% от злокачествените тумори на стомаха са представени от аденокарцинома.

Рисковите фактори за развитие на стомашен рак включват:

• фамилна аденоматозна полипоза;
• стомашни аденоми;
• установена биопсично стомашна дисплазия и метаплазия;
• хроничен атрофичен гастрит;
• инфекция с Helicobacter pylori;
• вроден неполипозен колоректален рак;
• история на частично отстранен стомах с давност повече от 20 години;
• пернициозна анемия;
• тютюнопушене.

В преобладаващите случаи диагнозата се поставя късно, тъй като около 80% от пациентите в ранен стадий са без оплаквания. В късните стадии най-честите симптоми са загуба на тегло, болки в корема, гадене и позиви за повръщане и симптоми свързани с язвено заболяване на стомаха. За диагностициране му водещо значение имат езофагодуоденоскопията и рентгеново изследване с контрастни материали (бариева каша).

След откриването на тумор в стомаха следващата стъпка е извършването на допълнителни изследвания (КТ, ехография, биопсия), които да установят дали има разсейки и да се определи стадия на заболяването. Стадирането на заболяването дава важна информация за дълбочината на прорастване на тумора в стомашната стена и наличието или не на лимфни разсейки и прорастване в околните органи и е определящо по отношение на прогнозата на заболяването.

РАК НА СТОМАХА...

Класическите методи за лечение включват хирургична операция, лъчетерапия и химиотерапия.

Водещ метод за лечение е хирургичното отстраняване на тумора. Видът на операцията се определя в зависимост от местоположението на тумора и разпространението на процеса. При дифузно разпространен тумор и такъв в средната част на стомаха се налага цялостно отстраняване на стомаха. При локализации в горната и долна трета на стомаха се извършва частичното му отстраняване, понякога с част от хранопровода или червата. В ранните стадии 5 годишната преживяемост след оперативно лечение е 90%. С напредване на стадия преживяемостта прогресивно намалява. Като се има предвид, че заболяването се открива късно в преобладаващите случаи, резултатността от лечението като цяло е ниска и 5 годишната преживяемост, за всички случаи, не надхвърля 23% по данни от САЩ.

В едно клинично проучване на Cenitagoya GF и сътр. публикувано през 1998 г. са проследени резултатите от оперативното лечение на 286 болни с рак на стомаха с различни стадии на заболяването. Оперативната смъртност е 6,5%. Пет годишната преживяемост за всичките стадии е 12,2%. В зависимост от дълбочината на проникване в стомашната стена 5 годишната преживяемост в случаите с ранен стадий (тумор ограничен в лигавицата и подлигавицата) е 94,1%, при тумори обхващащи частично мускулатурата на стомаха 44,4% и 22% при тези с обхващане на цялата стомашна стена. Пет годишната преживяемост при всички случаи с възможност за радикално отстраняване на тумора при частично резициран (отстранен) стомах е 51% и 29% при тези с тоталното отстранен стомах. При по-напредналите случаи с възможност за радикално отстраняване на тумора преживяемостта е 35%, за тези с частично резициран стомах и 21% за тоталната стомашна резекция.

Лъчетерапия. Ефективността на метода при самостоятелното му приложение е ограничена. Най-често намира приложение в схеми за комбинирано лечение с химиотерапия след оперативно отстраняване на тумора и за палиативно лечение, за намаляване болките и кървенето при напреднали тумори. Страничните ефекти от лечението включват гадене, позиви за повръщане, обща уморяемост и отпадналост, промени в кръвната картина.

Химиотерапия. Възможностите на метода за самостоятелно приложение са ограничени. Най-често се използва в комбинация с оперативно лечение. Целта в тези случаи е да се унищожат остатъчни туморни клетки след оперативното лечение, да се намали възможността за рецидив на заболяването след операцията и да се удължи преживяемостта на болните. Химиотерапията може да се проведе и преди оперативното лечение с оглед да се намали размера на тумора и да се подпомогне радикалното му отстраняване. Страничните ефекти от лечението включват: обща отпадналост, гадене и повръщане, косопад, промени в кръвната картина.

Комбинирано лечение. Незадоволителните резултати от лечението с отделните методи са причина основните усилия през последните години да се насочат към комбинирането им с оглед да се подобри ефективността и преживяемостта на болните.

Резултатите от множество проучвания върху комбинираното приложение на лъчетерапия и химиотерапия дава възможност за удължена преживяемост в 10% до 20% от лекуваните болни.

Wydmanski J и сътр. представят през 2005 г. резултатите си при 42 болни с локално напреднали тумори на стомаха. Лечението включва оперативно отстраняване на тумора в комбинация с лъчетерапия и химиотерапия. Тригодишният период без рецидив на заболяването и общата преживяемост на лекуваните болни са 29% и 31% съответно. Три годишната преживяемост за болните в различни стадии на заболяване (ІІ, ІІІ и ІV) е съответно 67%, 24% и 17%.

Първична профилактика.

Ракът на стомаха в около 2/3 от случаите се открива късно - ІІІ или ІV стадий. Ранното откриване на заболяването е възможно само с използване на рентгенови и ендоскопски изследвания. Тези изследвания трябва да се правят при пациенти с рискови фактори и тези със стомашни оплаквания и неясни симптоми за стомашно заболяване. В случаите със стомашна метаплазия и атрофичен гастрит периодично (на всяка една до три години) трябва да се правят ендоскопски изследвания с взимане на биопсия. На ендоскопско изследване подлежат и пациентите с фамилна обремененост и тези със симптоми след стомашна операция преди 15 и повече години. Профилактичните мерки трябва да включват и диетично хранене, избягване на тютюн и алкохол и лечение на инфекции с Helicobacter pylori.

РАК НА СТОМАХА...

Интегративна онкология или как ние лекуваме онкологичните заболявания

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход:

• Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда. Добрата психологична нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика;
• Ние вярваме, че във всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването;
• Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж;
• Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това, усилията, трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно;
• Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморния процес и стадия на заболяването.

Изготвяме диетична програма основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин-потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходящата противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза, средства за подобряване на функцията на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение, включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 гр.) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др.

В подходящи случаи, след постигане намаляване на туморния размер, насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

РАК НА СТОМАХА...

Литература:

1. Ш. Данон, Здр. Валерианова, Цв. Иванова. Български национален раков регистър, София. Cancer incidence in Bularia 2002.
2. Bese NS, Buyukunal E, Ozguroglu M, Demir G, Yildirim A, Mandel NM, Toxicity and survival results of a phase II study investigating the role of postoperative chemo-radioimmunotherapy for gastric adenocarcinoma. Strahlenther Onkol. 2005 Oct;181(10):652-9
3. Demirelli F, Serdengecti S, Toxicity and survival results of a phase II study investigating the role of postoperative chemo-radioimmunotherapy for gastric adenocarcinoma. Strahlenther Onkol. 2005 Oct;181(10):652-9.
4. Cenitagoya GF, Bergh CK, Klinger-Roitman J Аprospective study of gastric cancer. Real 5-year survival rates and mortality rates in a country with high incidence. Drug Surg 1998; 15(4): 317-22.
5. Gunderson LL, Burch PA, Donohue JH.: The role of irradiation as a component of combined modality treatment for gastric cancer. J Infus Chemother. 1995 Summer;5(3):117-24.
6. Hazard L, O'Connor J, Scaife C: Role of radiation therapy in gastric adencarcinoma. World J Gastroenterol. 2006 Mar 14;12(10):1511-20.
7. Kretzschmar A, Schlag PM. Efficacy of current adjuvant and neoadjuvant therapeutic concepts in gastric cancer? Zentralbl Chir. 2006 Apr;131(2):121-5.
8. Layke J C, D.O., Lopez P P, M.D., Gastric Cancer: Diagnosis and Treatment Options. American Family Physician; 2004, 1133-40.
9. Wydmanski J, Suwinski R, Miszczyk L, Maka B, Maciejewski B. Evaluation of tolerance and efficacay of postoperative combined radiotherapy and chemotherapy in locally advanced gastric cancer. Przegl Lek. 2005;62(12):1431-5.