Начало > Урология > Аденом на простатната жлеза > Част 1

АДЕНОМ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Д-р Христо Дамянов д.м.

Аденомът на простатната жлеза или както се възприе в по-ново време - доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) е основна причина за проблемите при уриниране при мъжа във възрастта след 50 години. Заболяването е известно от древни времена, като първите исторически сведения са с източник от древните Египетски папируси. Негови характерни прояви са затрудненото уриниране, включващо: изтъняване на струята, уриниране на капки или с раздвоена струя, прекъсване на струята и изчакване, често уриниране, често уриниране през нощта, неотложни позиви за уриниране, чувство за неизпразнен пикочен мехур след уриниране. При напреднали стадии на заболяването и несвоевременно лечение може да се достигне до редица усложнения: увреждане на бъбреците, непроизволно изпускане на урина, инфекция на пикочните пътища и тестисите, пълна задръжка на урината, кръв в урината и др.

Поради нарасналата продължителност на живота и увеличената възрастова популация, интересът на медицината към това заболяване е изключителен и е насочен основно към решаване на проблеми от областта на етиологията и лечението. По-нови проучвания показват, че първите прояви на заболяването започват след 35 години от живота на мъжа и се проявяват с микроскопични възли сред жлезите около пикочния канал, преминаващ през простатната жлеза. С напредване на възрастта тези възли постепенно нарастват, за да достигнат размери от няколко сантиметра. Сред възрастовата група 60-69 г. клинична проява на заболяването се демонстрира в 51% от тях. Счита се, че при мъже, които доживяват до 80 години, възможността да се наложи оперативно лечение е 30% до 40%. Размерът на простатната жлеза не е определящ по отношение на тежестта на оплакванията от затруднено уриниране. Простати с малък размер могат да доведат до значително нарушено уриниране, докато големите могат да бъдат без клинични прояви.

Причините за появата и развитието на заболяването са все още не добре проучени. Най-широка популярност има хормоналната теория, според която за развитието на заболяването съществена роля играят хормоналните промени, настъпващи с възрастта и водещи до намаляване на нивото на мъжкия полов хормон тестостерон и до повишаване на естрогенните в кръвта.

Специалистът - уролог поставя диагноза с помощта на преглед и изследвания. Прегледът включва получаване на подробна информация за оплакванията на болния и изследване (опипване) на простатната жлеза през ануса. Основните изследвания при простатния аденом са ехографията и кръвна проба за простат-специфичен антиген (PSA). През последните години се наложи практиката за изследване на туморния маркер PSA при всеки мъж над 45 г. и особено на тези с простатни заболявания, с оглед ранно откриване на тумори на простатната жлеза. При наличие на усложнения и съмнения в диагнозата се извършват и допълнителни изследвания.

ЛЕЧЕНИЕ НА ДОБРОКАЧЕСТВЕНAТА
ПРОСТАТНА ХИПЕРПЛАЗИЯ

В ранните стадии на заболяването лечението е консервативно. Предмет на консервативното лечение са преобладаващата част от болните с различна степен на оплаквания от нарушено уриниране, при които това нарушава качеството на живота им. Изхождайки от нивото на съвременните ни познания върху причините и механизмите за възникване на заболяването, както и от натрупания до момента опит от приложението на различни консервативни методи за лечение се очертават три основни направления: промяна на стила на живота и диета, медикаментозно лечение и фитотерапия. Всички тези методи имат за цел повлияване на различни елементи в патогенезата и механизмите, водещи до развитие и проява на заболяването.

Стил на живот и диета

Редица проучвания показват, че стила на живот и храненето могат да имат отношение към хода и развитието на ДПХ. Известни са редица рискови фактори, които могат съществено да го повлияят. Сред основните рискови фактори могат да се споменат: затлъстяване, завишена употреба на алкохол, завишена употреба на животински мазнини, ограничено използване на плодове и зеленчуци, ниска физическа активност, химически вредности от околната среда и констипацията. Избягването на рисковите фактори е предпоставка за намаляване на симптомите на заболяването, за по-добро качество на живота и снижаване риска от прогресиране на заболяването.

Медикаментозно лечение

Практиката доказа ефективността на две основни групи медикаменти за повлияване на симптоматиката при ДПХ.

При медикаментите от групата на алфа- рецепторните блокери действието е насочено към постигане на релаксация на гладката мускулатура на мехурната шийка и простатата, при което се постига значително намаляване на обструкцията на долните пикочни пътища и редуциране на симптоматиката. Интензивните разработки в областта на алфа- рецепторните блокери датират от 1990 г. когато редица успешни разработки в областта на фармакологията доведоха до приложението на алфа 1 -селективните адренорецептори, които се отличават със значително по-малки странични явления. В клиничната практика се наложиха селективните алфа-1 адренорецепторни блокери с продължително действие: Terazosin hydrochloride, Doxazosin mesylate и Tamsulosin hydrochloride. Общото за групата на тези препарати е, че бързо намаляват симптомите на нарушено уриниране, намаляват стойностите на IPSS симптоматичния индекс и се променят уродинамичните показатели. Предимствата и недостатъците на отделните представители на тази група се представени на Табл.1. Сравнителни проучвания показват, че няма съществени различия между отделните препарати по отношения тяхната ефективност.

Табл.1 Предимствата и недостатъците на алфа 1–селективните адренорецептори (MJ Wehle, SW Lisson, 2002)

Медикамент	Предимства	Недостатъци	Цена в България по Wehle
Terazosin hydrochloride	Запазва сексуалната функция. Може едновременно да се използва за снижаване на кръвното налягане.	Снижава кръвното налягане. Може да доведе до замаяност, синкоп, хемодилуция, покачване на теглото и ерекция.	60 $
Doxazosin mesylate	Може да се използва при болни с бъбречни нарушения. Може едновременно да се използва за снижаване на кръвното налягане.	Снижава кръвното налягане. Може да доведе до замаяност и синкоп.	40
Tamsulosin hydrochloride	Не изисква постепенно покачване на дозировката. Може да се използва при болни с чернодробни увреди.	Не може да се използва за сваляне на кръвното налягане. Може да причини нарушения в еякулацията, ринит, замаяност, синкоп или приапизъм.	50 $

Втората група медикаменти използвани за лечение на ДПХ включва препарати от групата на 5-редуктаз инхибиторите. Тези препарати действат насочено и възпрепятстват превръщането на тестостерон в дехидро-тестостерон (DHT), който стимулира растежа на простатната жлеза. От тази група клинично приложение намира препарата Finasterid (Proscar), а в по-ново време препарата Avodart (Dutasteride), Препаратът Finasterid инхибира предимно тип 2 изоензим на 5-редуктаз инхибитора. Приложението му води до намаление на серумното ниво на DHT с 65%—70%, а простатното ниво с 85%—90%.

Препарата Avodart (втора генерация 5-редуктаз инхибитори, инхибиращ тип 1 и 2 ензими) намалява нивото на DHT с 90% до две седмици и до 93% след 2 години.

Рандомизирани проучвания доказаха ефективността на двата препарата, изразяваща се в подобряване на симптоматичния индекс и уродинамиката, както и намаление на размера на простатната жлеза. Лечебният ефект при препаратите от тази група настъпва по-бавно, за разлика от алфа адренорецепторните блокери.

При използването на препарата Avodart намаление размера на простатната жлеза се наблюдава след първия месец от лечението. Намаление на оплакванията от нарушено уриниране се наблюдават на третия месец от лечението, но лечението трябва да продължи поне 6 месеца.

Страничните явления от лечението с 5-редуктаз инхибитори включват: импотентност, намалено либидо, гинекомастия и нарушения в еякулацията.

Фитотерапия

Използването на растителни екстракти и хранителни добавки за лечение на ДПХ бележи нарастваща популярност. Факторите, които допринасят за тази популярност включват: желанието на пациентите да избегнат травматични методи на лечение, липсата на токсичност на фитопрепаратите и широката им достъпност. Големият интерес от използването на фитотерапията доведе през последните години и до сериозни клинични проучвания на някои от предлаганите препарати. Въпреки това преобладаващата част на използваните растителни екстракти и природни продукти са изследвани предимно в лабораторни и експериментални условия и рядко в клинични. Събраните научни доказателства са далеч от претенциите за изчерпателност, но са сериозна основа за разширени експериментални и клинични проучвания.

Възможностите за ефективно приложение на фитопрепаратите включват: повишаване нивото на тестостерон, балансиране на хормоналното ниво на естрогени и андрогени; блокиране действието на ензима 5 алфа-редуктаза; блокиране действието на ароматазните ензими, които водят до повишено ниво на естрогени и предотвратяване свързването и навлизането на естрогените в простатната жлеза, противовъзпалително действие.

Най-често използваните билкови екстракти, съдържащи флавоноиди, липостероли, полизахариди, свободни мастни киселини, включват: Sow Palmeto (вид палма, характерна за северна Америка), Pygeum africanum (растение, срещащо се в южна Африка), семена от тиква (Cucurbita Pepo), коприва (Urtica dioica), пчелен прашец (Secale Cereale), трабузан (Tribulus terrestris) и др.

Комбинираните фитопрепарати често съдържат и редица витамини и минерали като витамин Е и А, селен и цинк.

Билколечението с чайове от кора на леска, корени от гръмотрън и ветрогон има широка популярност в нашата страна.

Оперативно лечение

Неповлияващите се от консервативното лечение, както и напредналите случаи със сериозни усложнения, като чести уринни инфекции, нарастваща уринна задръжка, хидронефроза, често кървене, и бъбречна недостатъчност налагат използването на традиционните оперативни методи, вкл. и новите ниско травматични методи.

Стандартното оперативно лечение включва трансуретрална резекция на простатата (ТУРП) или изрязване на увеличената простатна жлеза през пикочния канал под оптичен контрол с високочестотен електрически ток. В последно време приложение намират алтернативни методи като електроевапоризация, термотерапия (микровълнова, лазерна, радиочестотна и др.). При по-големи аденоми (над 60 куб. см.) се извършва отворена операция или лазерна хирургия.

СЪВЕТИ НА ЛЕКАРЯ

• Всеки мъж над 50 г. трябва да провежда редовно профилактични прегледи за простатната жлеза, вкл. да си изследва PSA (простат-специфичен антиген).
• Консервативното лечение на простатния аденом трябва да се провежда под лекарски контрол.
• Избягването на рисковите фактори е предпоставка за намаляване на симптомите на заболяването, за по-добро качество на живота и снижаване риска от прогресиране на заболяването.
• Оперативно лечение се назначава от специалист-уролог.
• След оперативното лечение за аденом на простатната жлеза временната нетрудоспособност е от 1 до 3 месеца. През този период вниманието трябва да бъде насочено към лечението на инфекции на урината. Храната трябва да бъде калорична и витаминозна. Да се избягват силни подправки. Приемането на повече течности подпомага механичното очистване на пикочните пътища.
• След операцията половата дейност на повечето болни се подобрява. Оперативното лечение нарушава целостта на вътрешния сфинктер на пикочния канал, поради което при полов акт спермената течност отива в пикочния мехур и след това се изхвърля заедно с урината.
• Един месец след операцията задължително се провежда контролен преглед. При наличие на оплаквания и усложнения след операцията (парене, болки и кървене при уриниране, болки и подуване на тестиси, затруднено уриниране и др.) незабавно се насочете за преглед при лекуващия лекар.