Начало > Онкология > Кожен меланом > Част 1

КОЖЕН МЕЛАНОМ

Меланомът е злокачествено кожно заболяване с висока агресивност, растежен потенциал и склонност за метастазиране по кожата и кръвоносната система. Епидемиологични проучвания показват, че честотата на заболяването се удвоява всеки 10 години. Наред с честотата на заболяемост, нараства и смъртността от заболяването.

Рисковите фактори за развитие на заболяването включват: наследственост, продължително излагане на слънчева светлина, излагане на изкуствена ултравиолетова светлина, светла кожа, червени или руси коси и сини очи и наличие на повече от 10 бемки на ръцете и повече от 200 по тялото.

Класическите методи на лечение включват оперативно отстраняване на тумора, химиотерапия и лъчетерапия. Водещ метод на лечение е оперативния. В ранните стадии се отстранява кожния тумор. При лимфни разсейки се отстраняват и лимфните възли. При туморите с разсейки оперативното лечение се комбинира с химиотерапия, лъчетерапия и имунотерапия.

Резултати от лечението:

• При І стадий, когато има само първичен тумор, без метастази, 5 годишната преживяемост след оперативно лечение не превишава 80%;
• При ІІ-ри стадий, в който има метастази от първичния тумор в лимфните възли, след комбинирано лечение 5 годишната преживяемост не превишава 49%;
• При ІІІ стадий с лимфни метастази от първичния тумор само единични пациенти преживяват 3 годишен период;
• При ІV стадий с далечни органни метастази 5 годишната преживяемост не превишава 10%.

Най-често използваният препарат за химиотерапия при меланом е цитостатика Дакарбазин. Препарата е сравнително не токсичен. Ефективността от лечението е в рамките на 18 - 22%. Ефективността му е по-силно проявена при кожни и лимфни метастази и по-малка по отношение на първичния тумор и метастази във вътрешните органи. Лечението с Дикарбазин не повлиява съществено продължителността на живот на лекуваните болни.

В последно време приложение намира и новият препарата Фотемустин, при който повлияни от лечението са 30,7% от болните. Предимство на препарата е по-високата (20% - 25%) му активност при метастази в мозъка.

При неуспех от лечението с моно химиотерапия се използва лечение с комбинирани цитостатични препарати (Цисплатина, Дакарбазин, Кармустин, Винбластин и др.) или поли химиотерапия.

С оглед да се повиши резултатността от лечението поли химиотерапията се комбинира с хормонални препарати (Тамоксифен) или имуностимуланта Алфа интерферон. Резултатите от самостоятелното приложение на Тамоксифен показват ефективност от 7%. Комбинирането му с поли химиотерапия показва противоречиви резултати. Самостоятелното приложение на Алфа интерферон показва ефективност от 15%.

Лечението с противотуморни ваксини е във фаза на експериментални проучвания.

КОЖЕН МЕЛАНОМ...

Интегративен подход при лечението на меланома в нашата практика

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход.

• Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда.
• Добрата психологическа нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика.
• Ние вярваме, че всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването.
• Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж.
• Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това усилията трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно.
• Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморното образувание и стадия на заболяването. Изготвяме диетична програма, основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и за снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходяща противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати, насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза (способността на тумора да си създава собствена кръвоснабдителна система), средства за подобряващи функциите на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ, на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 g) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др.

В подходящи случаи след постигане намаляване на туморния размер насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

КОЖЕН МЕЛАНОМ...

Литература:

1. Barth A, Morton DL: The role of adjuvant therapy in melanoma management. Cancer 1995;75(2 suppl):726-734.
2. Bulgarian National Cancer Registri. Cancer Incidence in Bulgaria 2002. Volum XIII. 2005.
3. Khayat D, Borel C, Tourani JM, et al: Sequential chemoimmunotherapy with cisplatin, interleukin-2, and interferon alfa-2a for metastatic melanoma. J Clin Oncol 1993;11:2173-2180.
4. Legha SS, Ring S, Papadopoulos N, et al: A prospective evaluation of a triple-drug regimen containing cisplatin, vinblastine, and dacarbazine (CVD) for metastatic melanoma. Cancer 1989;64:2024-2029.
5. McClay EF, Mastrangelo MJ, Berd D, Bellet RE: Effective combination chemo/hormonal therapy for malignant melanoma: Experience with three consecutive trials. Int J Cancer 1992;50:553-556.
6. Meyskens FL Jr, Farmer PJ, Yang S, Anton-Culver H. New perspectives on melanoma pathogenesis and chemoprevention. Recent Results Cancer Res. 2007;174:191-5.
7. Ollila DW, Kelley MC, Gammon G, Morton DL: Overview of melanoma vaccines: Active specific immunotherapy for melanoma patients. Semin Surg Oncol 1998;14:328-336.
8. Richtig E, Ludwig R, Kerl H, Smolle J. Organ-and treatment-specific local response rate to systemic and local treatment modalities in stage VI melanoma. Br J Dermatol. 2005 Nov;153(5):925-31.
9. Seeber A, Binder M, Steiner A, Wolff K, Pehamberger H.: Treatment of metastatic malignant melanoma with dacarbazine plus fotemustine. Eur J Cancer. 1998 Dec;34(13):2129-31.
10. Thompson J, Gold P, Fefer A: Outpatient chemo-immunotherapy for patients with metastatic melanoma. Proc Am Soc Clin Oncol 1996;15:433. (Abstract 1343).