Начало > Лечебни методи > Инфузионна терапия с витамини, минерали и екстракти > Част 1

     

ИНФУЗИОННА ТЕРАПИЯ
С ВИТАМИНИ, МИНЕРАЛИ И ЕКСТРАКТИ

Рационалното хранене на болните е от важно значение за крайния изход на лечението. Дори и при видимо здрави хора, редица тъкани и органи, могат да са с изчерпани нива на жизнено важни хранителни елементи и това е предпоставка за възникване на различни хронични заболявания. Нерационалното хранене, използването на непълноценни храни, стрес, химически отравяния и някои заболявания на стомашно-чревния тракт, при които е нарушена абсорбцията на необходимите хранителни вещества са честа причина за хранителен дефицит. Той не винаги е възможно да се коригира с приемането на хранителни вещества през устата. Инфузионната терапия с витамини, минерали и екстракти дава възможност бързо да се възстанови хранителния баланс в организма, да се подобри функционалното състояние на редица органи и системи, вкл. имунната система и да се очисти организма от токсични продукти. Намалява се възможността за увреди и усложнения от възпалителни и инфекциозни заболявания.

При тази терапия в кръвоносната система по венозен път се вливат различни разтвори, съдържащи най-често високи дози от Витамин С (25,0 и повече грама), различни витамини от групата на Витамин В, минерали (цинк, магнезий, желязо и др.) и някои аминокиселини. Продължителността и броя на вливанията са различни за отделните случаи, но обикновено се използват 8–10 инфузии (вливания). В зависимост от резултата от лечението и хода на заболяването може да се наложи и допълнително поддържащо лечение. Подходящи за инфузионна терапия са следните заболявания: инфекциозни заболявания, хронична умора, фибромиалгия, автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, Лупус), туморни заболявания, възпалителни заболявания на червата (болестта на Крон, улцерозен колит) и др.

    

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИТАМИН С
ПРИ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Ewan Cameron, Linus Pauling, Brian Leibovitz
(Ascobic Acid and Cancer: A Review)

Превод със съкращения - д-р В. Гаврилов

История на витамин С

През средата на 18-ти век James Lind демонстрира, че със сока от пресни цитрусови плодове може да се лекува скорбут. Активният лечебен агент в този сок, а именно витамин С, е изолиран като самостоятелна молекула едва в края на 1920 г. от Albert Szent-Gyorgyi. Синтетичното му производство започва през 30-те години на XX век, като същевременно се установява, че дори при приложението на високи дози липсва токсичност.

През годините витамин С основно е използван за лечение на скорбут, като в момента препоръчваната дневна доза за профилактиката му при здрави индивиди е 45 мг/ден.

Аскорбиновата киселина е от огромно биологично значение. Тя е една от най-важните редуциращи субстанции и от времето, когато е открита е била обект на много проучвания и теории. Известни са два основни факта за нея:

1. Въпреки че повечето животни могат да синтезират аскорбинова киселина, човекът не може и е изцяло зависим от приема с храната за задоволяване на своите нужди.
2. Аскорбиновата киселина е абсолютно необходима за поддържане на структурната цялост на вътреклетъчния матрикс и е тясно свързана с глюкороновата киселина, която пък е основна градивна единица на основните структури в клетката.

Витамин С при злокачествените заболявания

В човешкото тяло аскорбиновата киселина е необходима за синтеза на колаген, а при развито малигнено заболяване се използва за формирането на съединителна капсула около тумора.

Публикувани са клинични случаи на авансирали туморни заболявания, които се повлияват благоприятно под действието на високи дози вит. С ( 51- 53, 56- 59), но все още не са направени рандомизирани клинични проучвания, които да потвърдят или отхвърлят тези клинични открития и ако ги потвърдят да определят каква е най- ефективната доза на приложение.

Общи черти между скорбута и рака

Скорбутът е болест, която в днешно време се среща рядко, особено в тежките си форми. Представлява синдром на генерализирана тъканна дезинтеграция в комбинация с недиференцирана клетъчна пролиферация т.е. омнифокална разновидност на неопластично заболяване.

Лекарят William McCormick от Торонто е първият, който се досеща, че генерализираните промени при скорбута са идентични с локалните такива, наблюдавани непосредствено около злокачествените клетки. Той споделя идеята, че витамин С, за което се знае, че предпазва от такива промени при скорбут, би могло да има подобен ефект и що се отнася до рака.

Има и други интересни връзки между скорбута и рака. Налице са епидемиологични доказателства показващи, че възникването на рак в големи популационни групи е свързано с дневния прием на витамин С. Засега обаче няма доказателства, че пациенти с недостиг на витамин С страдат по- често от рак, защото те или загиват от големия недостиг или биват бързо излекувани чрез заместително лечение.

И не на последно място, симптомите и синдромите характерни за напредналите тумори: анемия, кахексия, изтощение, хеморагии, разязвяване, повишената чувствителност към инфекции, ниските нива на аскорбинова киселина в тъканите, плазмата и левкоцитите, терминалната надбъбречна недостатъчност са всъщност идентични със състоянието на пациентите при напреднал скорбут.

    

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИТАМИН С ПРИ ...

Съпротива на организма срещу заболяването

Много са факторите, за които се знае, че са свързани с противодействието на организма към растежа на злокачествените клетки.

Съпротивата от страна на околните тъкани е основно свързана с обграждането на злокачествените клетки с плътна, практически непропусклива бариера от фиброзна тъкан. Тази колагенова бариера е лошо представена при бързо делящите се тумори, умерено изразена при тумори с междинна скорост на нарастване и много изразена при бавно нарастващите скирозни тумори. Обикновено степента на стромалната фиброзна реакция е еднаква около първичния тумор и неговите метастази. Други важни фактори за борбата са противодействието на вътреклетъчната основна субстанция към локалната инфилтрация и степента на лимфоцитния отговор. Лимфоцитите са най-многобройни около бавно растящите тумори. Добрият лимфоцитен отговор показва запазена способност за противодействие на организма, а това е свързано с по-добра прогноза. Системните фактори на съпротива включват основно имунната система и хормоналния статус.

Метаболизмът на аскорбиновата киселина е тясно свързан с всички тези защитни механизми и приемането на тази субстанция в достатъчно количество може да осигури прост и безопасен метод за постигане на главната цел на всички онколози - овладяване на злокачествения процес.

Повишените нужди от аскорбинова киселина при рак

Пролифериращата клетка и обграждащата я среда формират балансирана система, в която всеки компонент влияе на другия.

Злокачествените клетки освобождават хидролитични ензими, които са отговорни за тяхната инвазивна способност, повишената пропускливост за хранителни вещества към тях и вероятно за поддържане на целия процес на автономна неопластична пролиферация.

Твърденията, че аскорбиновата киселина е от значение за борбата на организма със злокачествените заболявания се потвърждават от многото изследвания, демонстриращи, че пациентите с малигнени заболявания имат много ниски аскорбинови резерви. До преди години се смяташе, че това се дължи на намаления прием с храната. Сега обаче се знае, че при рака имаме повишено използване и съответно нужда от витамин С. Подобна ситуация е налице и при различни други състояния като: възпаления, репаративни процеси след хирургична интервенция, миокарден инфаркт. Аскорбиновата киселина се концентрира в областта на репаративния процес. Идентичен пренос на аскорбинова киселина от резервите на организма към тумора е демонстриран и при злокачествените заболявания, като най- висока е концентрацията в периферията на тумора. От друга страна концентрацията на витамин С в стромата на тумора зависи от циркулиращите резерви, а знаем че резервите в организма при злокачествените заболявания са намалени. Тоест заместването на този дефицит трябва да е част от всички сериозни програми при лечението на злокачествените заболявания.

Аскорбинова киселина и ензимна активност

Склонността към инвазия е едно от най-важните свойства на малигнените клетки, която се изразява в способността за инфилтрация на локалните тъкани, за разязвяване на мембранозните бариери и за навлизане в лимфната система, кръвоносните съдове и други преформирани пространства, което по същество представлява метастазиране.

Инвазията на злокачествените клетки зависи от продължителното освобождаване на лизозомалните гликозидази (хиалуронидаза) и може би и други лизозомални ензими ( неутрални протеази и колагенази).

Промените преди всичко се изразяват в разтваряне и деполимеризация на матриксните глюкозаминогликани и протеогликани, унищожаване на структурната стабилност на молекулния скелет, падане на вискозитета на основната субстанция, което води до намаляване на адхезивността на туморните клетки, повишаване на тяхната подвижност и най- важното - ерозия на структурната бариера, пречеща за по- нататъшната малигнена инфилтрация.

Ето защо, ако успеем да стабилизираме клетъчния матрикс и взаимоотношенията му с околните структури, да намерим безопасен метод, чрез който да се подтиснат клетъчните гликозидази, бихме овладели не само злокачествената инвазия, но също така и злокачествената пролиферация чрез лишаване на тези клетки от оптималния им хранителен режим. До тези изводи е стигнал както самият Cameron през 1966 г. (48), така и при работата си с Pauling през 1973 г.

Клетките от всички видове тъкани имат тенденцията да се делят, но тази тенденция нормално е ограничена от вискозната структура на средата, която ги обгражда, изградена от високомолекулни глюкозаминогликани. Пролиферацията се инициира при освобождаването от клетката на хиалуронидаза, която осигурява локалната свобода на клетката и тя вече може без пречки да се дели и да мигрира. Пролиферацията ще продължава докато се освобождава хиалуронидаза и обратно, би се нормализирала при спиране нейната продукция. Според тази концепция единствената разлика между нормалната и неопластичната клетка е ексцесивното производство на хиалуронидаза.

Като обобщение, характерните особености на злокачествените клетки - инвазивност, селективно хранене и растеж са предизвикани от матриксната дестабилизация, дължаща се на лизозомалните гликозидази, продължително освобождавани от злокачествените клетки.

Витамин С се включва в естественото ограничаване на тази ензимна активност.

    

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИТАМИН С ПРИ ...

Витамин С, колаген и туморно инкапсулиране

Количеството колаген определя здравината на тъканта, а също така и устойчивостта й към малигнена инфилтрация. Отдавна е известно, че инвазивните туморни клетки предпочитат "меките" тъкани, а активността им се ограничава при наличие на фибротични такива като цикатрикси, фасции, капсули, лигаменти. Ако интегритета на матрикса е първата линия на защита, то колагеновата мрежа е втората. За да оценим правилно важната роля на колагена, трябва първо да видим ефектите на злокачествените клетки върху съществуващия колаген и върху способността на организма да инкапсулира тумора с нова фиброзна тъкан. От една страна злокачествени клетки водят до разграждане на вече съществуващия колаген, а от друга аскорбиновата киселина е необходима за синтез на нов колаген.

Като обобщение в цялостната картина на злокачествените заболявания се включват три фактора:

• злокачествените клетки стимулират създаването на среда, подходяща за тяхната пролиферация
• има данни, че хормоналният баланс влияе върху формирането на фиброзна тъкан
• за адекватен скирозен отговор е необходимо достатъчно количество от аскорбинова киселина

Аскорбинова киселина и имунокомпетентност

Имунната система играе важна роля в борбата на организма срещу рака както от профилактична гледна точка, унищожавайки злокачествените клетки в най-ранен стадий на развитие, така и в лечебен смисъл - забавяйки растежа на появилите се тумори. Аскорбиновата киселина е необходима за ефикасното функциониране на имунната система.

Раково болните имат подтисната имунна система и ниско съдържание на аскорбинова киселина в лимфоцитите. Най-простият и безопасен начин да се подпомогне имунната компетентност при такива пациенти и да се осигури оптимално ефективна работа на хуморалния и клетъчния имунитет е да се увеличи приемът на аскорбинова киселина. Тя активира фагоцитозата и влияе върху хормоналния баланс.

Логично е да се предположи, че тъй като забавя растежа на възникнала вече туморна формация, би трябвало и да предпазва от появата на такава.

Антивирусна активност на аскорбиновата киселина

Има сериозни данни, че някои злокачествени заболявания се предизвикват от онкогенни вирусни щамове. Аскорбиновата киселина осигурява защита срещу голям набор от вирусни заболявания, увеличава продукцията на интерферон, повишава фагоцитните свойства на ретикулоендотелиалната система, осигурява известна защита срещу карциногенезните хидрокарбонати и нитрозамините и срещу метаболитите на триптофана. Пушенето намалява нейните резерви, а достатъчния внос на витамин С предпазва организма от произтичащите от това вредни ефекти.

    

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИТАМИН С ПРИ ...

Заключение:

Както по емпиричен път, така и от експерименталните проучвания с животни е установено, че при възникването и развитието на злокачествено заболяване е налице повишена нужда от аскорбинова киселина. Тя е необходима, както за поддържане на структурната цялост на клетката, така и за подтискането на отделяните от туморната клетка ензими, подпомагащи нейната инвазия.

Витамин С е необходим за:

1. образуване на колагенова капсула около злокачествените клетки;
2. стимулиране на имунната система по различни пътища;
3. явява се защитна субстанция срещу много химични и физични канцерогени, онкогенни вируси, участва в редица биологични процеси, за които се смята, че са отговорни за борбата на организма със злокачественото заболяване.
4. повишеният прием е от значение, както за профилактика, така и за лечение на рака.
5. аскорбиновата киселина има уникално предимство пред останалите медикаменти, използвани при лечението на рака - относително пълната й безопасност. Рисковете са основно свързани с приложението на високи дози витамин С при значително напреднали и бързо растящи тумори, което води до развитие на хеморагия и некроза вътре в тумора. Възможна е и появата на оксалатни камъни в пикочните пътища.

Въз основа на гореспоменатите данни ние смятаме, че е от изключителна необходимост да се проведат рандомизирани клинични проучвания върху ефектите на аскорбиновата киселина при раково болните пациенти. Надяваме се това да стане възможно най-скоро.