Начало > Новини > Инсулин потенцирана терапия (IPT) при лечението на хронични и онкологични заболявания > Част 1

(Виж видео....)

    

ИНСУЛИН ПОТЕНЦИРАНА ТЕРАПИЯ (IPT)
ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ХРОНИЧНИ
И ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Исторически преглед

Методът "Инсулин потенцирана терапия" (IPT) е създаден през 1930 г. от д-р Donato Perez Garcia, военен лекар от Мексико, на базата на емпирични наблюдения. Същността на метода е в комбинираното приложение на хормона инсулин със стандартни медикаменти, при което се получава значително усилен терапевтичен ефект. В продължение на 41 години д-р Garcia използва успешно този метод за лечение на хронични и онкологични заболявания. През 1953 г. представя опита си в книгата: Cellular Therapy (Terapia Cellular).

След 1955 г. неговият син д-р Perez J. се присъединява и впоследствие продължава лечебната практика на баща си до смъртта си през 2000 г., След неговата смърт семейната традиция е продължена от внука Donato Perez Garcia - 3, в клиниката му в Тихуана, Мексико.

През 1978 г. д-р Jean Cloud Paquette от Канада е един от първите медици, който въвежда в своята практика Инсулин потенцираната терапия, която използва до 1987 г. Резултатите от неговата дейност са представени в книгата му на френски eзик, по-късно (2001 г.) преведена и на английски от Aime Ricci - Medicine of Hope.

През 1975 г. д-р Steven G. Ayre от Канада се запознава с резултатите и възможностите на метода и активно се включва в популяризирането им, както и в търсенето на научни факти и потвърждения, изясняващи механизма на действие. Благодарение на неговата инициативност и последователност множество научни изследвания в подкрепа на емпиричните резултати от приложението на метода стават достояние на медицинската общност. Поставено е начало на изграждането на теоретични основи. Появяват се първите научни публикации и съобщения, представящи както резултатите от приложението на метода, така и теоретични обосновки за механизма на терапевтично въздействие. В резултат на изразен интерес към възможностите на метода от страна на Националния здравен институт в САЩ (National Institutes of Health) през септември 2000 г. е организирано представяне пред комисия от NIH на подбрани случаи от приложението на инсулин потенцираната терапия. В резултат на това представяне комисията излиза с официално становище за организиране и провеждане на проспективни клинични проучвания. Chris Duffield, Ph.D. преподавател в Center for Latin American Studies, Stanford University, допринася съществено за популяризирането сред обществеността и медицинските среди на IPT по целия свят, създавайки интернет страница, посветена на терапията.

През 2002 г. е публикувана поредната книга, основана на личния опит от приложението на IPT при лечението на болни с туморни заболявания от Ross A. Hauser и Marion A. Hauser - "Treating Cancer with Insulin Potention Therapy". Нарастващият интерес към възможностите на метода сред медицинските среди налага провеждането на курсове за обучение на желаещите да го практикуват. Организират се редица семинари и симпозиуми, на които се представя и дискутира опита на водещи специалисти в тази област. Последният учебен семинар върху приложението на IPT е проведен на 29 Април, 2006 г. в Мюнхен, Германия. В семинара взема участие за първи път и лекар от България.

През 2003 г. в сп. Cancer Chemother Pharmacol бе публикувано първото клинично проучване обхващащо 30 жени с метастатичен рак на гърдата и резистентни на стандартната химиотерапия. Болните са разделени на три групи: лекувани с Метотрексат + Инсулин, лекувани само с Метотрексат и лекувани само с Инсулин. Резултатите са показали стабилизиране на заболяването само при първата група, докато при останалите заболяването е прогресирало.

До м. януари 2005 г. броят на лекарите, обучени и практикуващи метода, надвишава сто в над 20 страни по света.

    

ИНСУЛИН ПОТЕНЦИРАНА ТЕРАПИЯ ...

Теоретични основи за терапевтичното действие на метода

Водеща роля в ефективността на метода има използването на хормона инсулин за не-диабетични цели. Въпреки че многообразието на действия на инсулина в човешкото тяло не са напълно проучени, след 60-те години на миналия век са натрупани значителни познания, които показват, че този хормон наред с добре познатото му и използвано въздействие върху снижаване нивото на кръвната захар, има сериозно въздействие и върху цялостния метаболизъм на организма. Научни изследвания установиха, че той оказва съществено въздействие в четири основни направления:

1. усилва пропускливостта на клетъчната мембрана;
2. оказва влияние върху метаболитните процеси в организма с редица физико-химични промени, които благоприятстват протичането на оздравителните процеси;
3. улеснява транспорта на вътре- и извънклетъчните течности, с което се подобрява очистването на организма от токсични продукти;
4. оказва други ендокринни ефекти: директно стимулира надбъбречната жлеза с увеличена секреция на епинефрин и глюкокортикоидни хормони, стимулиране на производството на АСТН (аденокортикотропен хоромон). Тези ендокринни ефекти също оказват благоприятно влияние на оздравителните процеси.

Редица изследвания показват също, че хормонът инсулин оказва съществено влияние и върху туморните клетки. Установени са редица фактори в туморната клетка, които усилват растежът й. Инсулинът е използван и произвеждан от самата клетка, за да увеличи количеството на използваната за енергетични нужди глюкоза, както и да стимулира растежните й фактори. Един от най-мощните растежни фактори е инсулино-подобния фактор - IGF, продуциран от туморната клетка. Туморната клетка разполага с 6 пъти повече инсулинови рецептори и 10 пъти повече IGF рецептори в сравнение с нормалната клетка. Това като цяло означава, че такава клетка има 16 пъти повече инсулин-чувствителни рецептори в сравнение с нормалната клетка. Тези особености и различия на туморната клетка са от особена важност за снижаване на токсичните ефекти на химиотерапията при лечението на туморните заболявания. В резултат на съвременното ниво на познания за въздействието на инсулина върху биологията на туморите са направени следните изводи:

1. усилената пропускливост в резултат на инсулиновото въздействие върху клетъчната мембрана позволява да се повиши вътреклетъчната доза на противотуморните медикаменти;
2. инсулинът въздейства на вътреклетъчния метаболизъм на туморната клетка, което води до увеличаване броя на туморните клетки в S- фаза, в която те са с повишена чувствителност към специфичните химиопрепарати;
3. увеличеният брой на инсулинови рецептори на туморната клетка за разлика от нормалната дава възможност избирателното въздействие на първите два фактора да е преобладаващо в тумора.

Чрез прилагане на инсулин на болните с туморно заболяване се достига до значимо спадане на нивото на кръвната захар. Намаленото ниво води до сигнали до туморната клетка и ответна реакция за набавяне на необходимото количество глюкоза, без което тя не може да се дели и размножава. Повишеното количество на инсулинови рецептори на повърхността реагират незабавно с увеличаване на пропускливостта на клетъчната мембрана и точно в този момент се прилагат противотуморните медикаменти. Това дава възможност при лечението да се използват 10 пъти по-ниски дози на химиопрепарати и лечението да се провежда по-често. Лечението се отличава с ниска токсичност и се приема много добре от лекуваните пациенти. Намаленото ниво на кръвната захар или хипогликемичната криза е за кратък период (20-30 мин.) и се понася добре. Инжектирането на глюкоза веднага след лечението бързо прекратява хипогликемичното състояние. Токсичните прояви от лечението на практика са незначителни. При нито един от лекуваните стотици пациенти не е наблюдава смъртен изход в резултат на лечението.

    

Възможности за приложение на IPТ в лечебната практика

Досегашният практически опит от приложението на IPТ показва, че методът може успешно да се използва за лечението на следните заболявания: остър апендецит, артрит, астма, инфекции на пикочните пътища, хроничен бронхит, цервицит, вагинит, холелитиаза, холецистит, колит, дивертикулит, дисменoрeя, екзема, епилепсия, хиатус, херния, хиперреактивни деца, хипертония, остри бактериални и вирусни инфекции, остър и хроничен полиомиелит, простатна хипертрофия, шизофрения, травма на гръбначния стълб с парализа, язва на стомаха и дуоденума, тумори на пикочния мехур, простатата, бъбреци, тестиси, глава и шия, гърди, маточна шийка и ендометриум, яйчници, хранопровод, стомаха, колон, панкреас, бели дробове, миеломна болест, левкемия, лимфом и сарком.

Странични ефекти от лечението

Използването на 10 пъти по-ниски дози от обичайно използваните медикаменти е основен фактор за липсата на сериозни странични ефекти и усложнения от лечението. След лечението, в отделни случаи, могат да се наблюдават леки и краткотрайни странични ефекти като: главоболие, обща отпадналост, гадене, мускулни болки. Намаляване дозата на използваните медикаменти води до изчезване на тези оплаквания.

Ефективност на лечението

Натрупаният опит от три генерации лекари от семейството Perez Garcia, както и редица други лекари от приложението на IPT, до момента показва сериозни предимства: незначителни странични явления в сравнение с конвенционалната химиотерапия, значително по-ниски разходи, подобрение в качеството на живот на преобладаващата част от болните. В най-лошият вариант, дори и да не се получи значителен противотуморен резултат, то за разлика от стандартната химиотерапия, болният не е положен на тежките странични ефекти.

Резултатите от лечението при туморните заболявания са в пряка зависимост от стадия на заболяването и използването на други терапевтични методи преди това.

Основавайки се на своя 29 годишен опит д-р Donato Perez Garcia - 3 представя следните данни за ефективността на метода:

• при тумори по-малки от 4 см., без да се прилага друго лечение - пълна ремисия в 95% от случаите;
• при тумори по-големи от 4 см., без да се прилага друго лечение - пълна ремисия в 80 от случаите;
• при рецидивни или метастатични тумори след използвани други методи на лечение - пълна ремисия в 25%, частична в 70% и подобрение качеството на живот в 98%;
• за болни в краен стадий, без чернодробни увреждания - подобрение в качеството на живот в 40%;
• при болни с мозъчни тумори, включително първични, рецидивни или метастатични, повлияване от лечението се получава при 65% от случаите, когато IPT е използвана като първи метод на лечение.

    

Методика за прилагане на IPT

1. Подготовка на пациента:
• вечерта преди лечението - очистително
• сутринта в деня на лечението - клизма
• сутринта в деня на лечението не се приема храна
• включва се система 250-500 мл. физиологичен серум
2. Подготовка за лечението:
• осигуряват се венозен източник, спринцовки, хипертоничен глюкозен разтвор, сироп за пиене;
• приготвят се медикаменти за прием през устата, мускулни и венозни инжекции
3. Лечение:
• инжектира се венозно инсулин;
• след инжектирането на инсулин се дават медикаменти през устата на 5-та минута;
• 10-15 мин. след инжектирането на инсулин се правят интрамускулните инжекции;
• при настъпване на терапевтичния момент се правят венозните инжекции;
• симптомите на терапевтичния момент включват: жажда, глад, безпокойство, повишена температура, изпотяване, тахикардия, лек тремор на ръцете, сънливост и унесеност;
• след венозните медикаменти се инжектира венозно 20сс 50% хипертоничен глюкозен разтвор;
• след инжектиране на глюкозния разтвор се дава чай от лайка подсладен с мед;
4. Проследяване:
• След инжектиране на инсулин се следи внимателно реакцията на пациента.
• Определя се силата на реакцията на пациента от приложението на инсулин.
• Един час след лечението болният приема сладки сиропи и се следи състоянието му.
• Два часа след края на лечението болният може да се изпише с наставление за амбулаторно провеждане на режим, диета и лечение.

СТАНДАРТНА ХИМИОТЕРАПИЯ сравнена с ИНСУЛИН ПОТЕНЦИРАНА ТЕРАПИЯ (IPT)
Ефект	Стандартна химиотерапия	IPT
Агресивно унищожаване на туморни клетки	да	да
Косопад	да	не
Гадене	да	леко до незначително
Загуба на апетит/анорексия	да	леко до незначително
Диария	да	не
Въздействие върху репродуктивната система/стерилитет	да	не
Повреди на MDM2 ген, водещи до подтискане на p53 ген	да	не
Увреждане на имунната система	да	не
Задълбочаване на онкологичното заболяване	да	не
Тежко физическо и психическо изтощение	да	не
Повреждане на здрави клетки и ДНК	да	не
Проблеми с кръвосъсирването	да	не
Анемия	да	не
Възпаления	да	не
Неутропения	да	не
Стрес	да	не