Начало > Онкология > Практически съвети към болните с онкологични заболявания > Част 1

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ КЪМ БОЛНИТЕ
С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Д-р Христо Дамянов

Един от най-тежките моменти в живота на болните с онкологични заболявания е свързан с шока и стреса от поставената диагноза. Естествена реакция в тези случаи е да се потърси съдействието и мнението на специалисти в тази област на медицината.

Като ответна реакция първото, което научава пациентът е, че незабавно трябва да се включи в лечебна програма включваща операция, лъчетерапия и химиотерапия в различни комбинации. За съжаление, в повечето случаи практиката за подготовка и провеждане на конвенционалните методи на лечение отделя твърде малко внимание на личния контакт и информираността на пациентите относно множество важни аспекти засягащи лечението им.

На практика отговорите на редица важни въпроси за болните се измества от единствено от важността за незабавно започване на лечение. За не малка част от болните дори и в хода на лечението без отговор остават основни въпроси като:

• Какви са възможните варианти за лечение?
• Какъв е очаквания ефект от предложеното лечение?
• Каква е общата преживяемост от лечението до 5-та година и след това?
• Какви са страничните ефекти от лечението и отражението им върху качеството на живот?

В логическа последователност следват и много други въпроси, на които всеки болен би искал да получи отговор:

• Какви са научните доказателства, доказващи лечебните възможности на предлаганите методи за лечение?
• Какъв е личният опит на предлагащия лечението лекар?
• Има ли убедителни примери от личната му практика за възможностите на предлаганото лечение?
• Има ли нови научно доказани методи и перспективи за лечение на конкретното заболяване?
• След проведеното лечение какви мерки могат да се предприемат, за да се намали вероятността от рецидиви на заболяването?
• Трябва ли да се спазва определена диета?
• Могат ли да се използват алтернативни методи и какви, в комбинация с конвенционалните методи на лечение?
• Могат ли да се използват и други методи извън конвенционалните за намаляване на страничните ефекти от лъчетерапията и химиотерапията?

Въоръжен с нужната информация за заболяването и получил отговор на изброените въпроси от проведените консултации болният е изправен пред следващата дилема, а именно избора на подходящо за него лечение.

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ КЪМ БОЛНИТЕ ...

В процеса на избор на лечение всеки болен с онкологично заболяване трябва да вземе активно участие, а да не се оставя по течението на рутината практика. В това отношение бихме предложили от практическа гледна точка следните съвети:

• Съберете максимално пълна информация за вашето заболяване и съвременните възможности за лечение;
• Не се осланяйте само на едно професионално мнение за вашето заболяване, колкото и от добър и доказан професионалист да е. Винаги търсете второ и трето мнение;
• Не се оставяйте други да вземат вместо вас жизнено важни решения;
• Опирайте се и ползвайте активно помощта на най-близките до вас хора;
• Използвайте всички достъпни възможности за подобряване на психическото ви състояние;
• Доверието в лекуващия лекар и тясното взаимодействие с него е залог за максимална резултатност от лечението;
• Активната ви позиция и участие в хода на лечението дава съществено позитивно отражение на лечебните възможности.

В това отношение не са един или два примерите от живота и практиката, демонстриращи, че волята и решимостта на болния за борба със заболяването могат доведат понякога до граничещи с невероятното резултати.

За тези, направили своя избор на лечение, изхождайки от съвременните достижения на медицината и принципите на интегративната онкология можем да предложим следните съвети:

• Провеждането на конвенционално лечение в какъвто и да е вариант не изчерпва грижите за вашето здраве. Трябва да се знае, че с използването на трите основни метода - операция, лъчетерапия и химиотерапия в ранните стадии на заболяването може да се постигне пълно отстраняване на тумора, но не и премахване на причините за неговото развитие. В по-напредналите стадии тези методи могат да постигнат ремисия или преустановяване развитието на заболяването, но възможностите им за дълготрайна ремисия в повечето случаи са ограничени.
• И в двата варианта, реална възможност за подобряване на лечебните резултати е използване на съвременната превантивна медицина. За съжаление, все още тези методи не намират своето разбиране и практическо приложение в рутинната практика на лекарите, ангажирани с лечението на онкологични заболявания. Широко се прокламира профилактиката за ранно откриване на туморни заболявания, но превенцията от онкологични заболявания и рецидивите им на практика остават без внимание и реални действия.
• Интегративната онкология е теория и практика, която използва и прилага активно всички съвременни достижения в областта на превенцията и лечението на онкологичните заболявания. За постигане на целите на превенцията се използват разнообразни методи като: диета и хранене, промяна в стила на живот, с което се редуцират карциногенните фактори, методи за очистване на организма от различни токсични фактори, коригиране на различни функционални нарушения в организма, стимулация на имунната система, редуциране на среса и възстановяване на психологичния баланс, използване на нетоксични методи за подтискане на туморния растеж и др.

Изхождайки от съвременните достижения на медицината и собствения ни практически опит ние считаме, че диагнозата на онкологична заболяване не е синоним на обреченост, а задължава болните активно да се включат и участват в лечебния процес. Добрата информираност, изборът на подходящ метод за лечение и лекуващ лекар и широкото използване на съвременните методи на превенция дават реални възможности за подобряване на лечебните резултати. Резултатността на конвенционалните методи на лечение в днешно време е далеч от изискванията и желанията на болните и е сериозна предпоставка за търсене на нови възможности. Теорията и практиката на интегративната онкология е реален факт и практическа възможност за подобряване на лечебните резултати, дори и в напредналите случаи и това не трябва да е извън полезрението на болните.