Начало > Онкология > Рак на дебелото черво (колректален карцином) > Част 1

РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО
(КОЛРЕКТАЛЕН КАРЦИНОМ)

Ракът на дебелото черво е заболяване, при което в покривния слой (епителиум) на червата се развиват малигнени клетки, които са загубили възможността си за контрол на растежа. Тези клетки могат да навлязат в околните тъкани или органи, както и да се разпространят в други органи и системи.

В България през 2002 г. са регистрирани 1135 нови случая с рак на колона и 984 с рак на ректума, което представлява съответно 7,4% и 5,6% от общата туморна заболяемост. През същата година честотата на заболяването по пол е 7,4,% за мъжете и 7,5% за жените при туморите на колона и съответно 6,4% и 4,7% при туморите на ректума. Починали от заболяването през годината са 1206 за рак на колона и 982 за рак на ректума.

Счита се, че колоректалният тумор възниква спорадично в 80% от случаите, а при останалите 20% има генетично предразположение. Развитието на тумор в млада възраст или на множествени места предполага генетично предадени форми на заболяване.

Рискови фактори за развитие на заболяването са консумацията на месо, нарушен прием на витамини и минерали, жлъчни киселини, фекални мутагени, фекално рН и предразположение към ефекта на мутагените. Към рисковите фактори се включват и възраст след 50 години, възпалителни заболявания на червата (улцерозен колит, болест на Крон), тютюнопушене, полипи на червата.

Установено е, че появата на полипи на червата предхожда развитието на тумори на колона. Рискът за развитие на рак от полипи е 2,5% за 5години, 8% за 10 години и 24% за 20 години. Откриването на полипи налага тяхното задължително отстраняване с диагностична цел. В случаите, когато те са доброкачествени болните остават под активно наблюдение за предотвратяване на рак на колона.

Лечение

Класическите методи на лечение включват: оперативно лечение, лъчетерапия и химиотерапия.

Хирургичното лечение включва отстраняване на засегнатия от тумор анатомичен сегмент от червото заедно с кръвоснабдяването и регионалните лимфни възли. При наличие на засягане на околни тъкани от тумора се отстраняват и тези тъкани. Оперативното лечение се прилага като първично лечение във всички случаи на стадии от I до III. След отстраняване на засегнатия сегмент проходимостта на червото се възстановява посредством анастомоза. Понякога анастомозата не може да се извърши поради различни причини и тогава се извършва т.н. колостомия или извеждане на прерязаният край на колона на коремната стена. Най-често това се прави, когато червата не могат да се изпразнят напълно при спешни операции от запушване на червата. Колостомията може да бъде временна или постоянна. Върху изведената на корема колостома се поставя колекторна торбичка за отвеждане на изпражненията.

Радиочестотна аблация. Това е нов метод с минимална инвазивност, който се използва за отстраняване на чернодробни метастази от колоректален рак. Методът може да се използва както като алтернатива на хирургичното отстраняване на метастазите, така и за комбинирано приложение с отворена операция. Комбинираното приложения дава възможност за отстраняване на чернодробни метастази, които не биха могли да се отстранят само с оперативно лечение.

Лъчетерапия. Обикновено се използва следоперативно за облъчване мястото на отстранения тумор с оглед елиминиране на остатъчни туморни клетки. Може да се използва и преди операцията за намаляване на туморния обем, особено в случаите където напредналостта на тумора не позволява радикалното му отстраняване.

Страничните ефекти от лъчетерапията включват смущения в храносмилателния тракт, в резултат на възпалителни промени на лигавицата на червата, увреждания на тънките черва, отпадналост, косопад, кожни промени на мястото на облъчването и др.

Химиотерапия. При този метод се цели елиминирането на раковите клетки или микрометастази, които евентуално са се разпространили от първичния тумор, както на мястото на отстранения тумор, така и в отдалечени органи. Като допълващ метод оперативното отстраняване на тумора най-често се използва при тумори проникващи дълбоко - II и III стадий и по-рядко в IV. Използват се различни комбинации от противотуморни препарати прилагани през устата или инжекционно. Обикновено се назначава един или два пъти месечно за 3 до 6 месеца, а понякога и повече. Стандартното лечение включва приложението на 5-fluorouracil в комбинация с Leucovorin за период от 6 до 12 месеца. В последно време към тази комбинация се включва и Irinotecan. Химиотерапия може да се използва и при болни в IV Стадий или болни с прогресиращо заболяване и развитие на метастази. Приложението на химиотерапия в тези случаи води до повлияване на заболяването в около 20% от случаите, без да има съществено подобрение в преживяемостта на болните. В последно време са разработени нови лекарствени комбинации и схеми, при които резултатите не само са подобрени, но е повлияна и преживяемостта на болните. Добавянето на Irinotecan в стандартната схема на лечение повишава процента на повлияване на 39% и увеличава преживяемостта с 2-3 месеца.

В едно проучване обхващащо 795 пациенти се сравнява резултатността от лечението от стандартно лечение (IFL-Irinotecan, 5-fluorouracil и Leucovorin) с новата комбинация FOLFOX4 (Oxaliplatin, 5-fluorouracil и Leuvorin). Преживяемостта на болните лекувани с FOLFOX4 е 19,5 месеца след започване на лечението в сравнение с 14,8 месеца при тези лекувани с IFL.

В друго неотдавнашно проучване се използва нова лечебна схема включваща две групи от болни: 109 от тях лекувани с FOLFIRI (Acidi folici, Fluorouracil, Irinotecan) последвано от приложението на FOLFOX6 (Acidi folici, Fluorouracil, Oxaliplatin) и други 111 пациенти лекувани първоначално с FOLFOX6 последвано от FOLFIRI. Преживяемостта на първата група е 21,5 месеца, а на втората 20,6 месеца.

Страничните ефекти от химиотерапията включват: гадене, повръщане, диария, загуба на апетит, разязвяване на устната лигавица, косопад, нарушения в имунитета, анемия, нарушения в кръвосъсирването.

Прогноза на заболяването. Тя е отражение на очакваната перспектива за преживяемост след проведеното лечение. Честотата на преживяване зависи най-вече от стадия на заболяването т.е. толкова колкото по-рано е диагностицирано заболяването, толкова по-висока е честотата на преживяемост. Общата пет годишна преживяемост за заболяването е около 50%. При разпределението по стадии тя е следната:

• I Стадий - 15% от болните, с преживяемост 85% - 90%;
• II Стадий - 20% - 30% от болните, с преживяемост 65% - 75%;
• III Стадий - 30% - 40% от болните, с преживяемост 55%;
• IV Стадий - 20% - 25% от болните, при които излекуването е изключително рядко.

РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО...

Интегративен подход при лечението на колоректалния рак в нашата практика

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход.

• Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда.
• Добрата психологическа нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика.
• Ние вярваме, че всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването.
• Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж.
• Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това усилията трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно.
• Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморното образувание и стадия на заболяването. Изготвяме диетична програма, основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и за снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходяща противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати, насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза (способността на тумора да си създава собствена кръвоснабдителна система), средства за подобряващи функциите на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ, на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 g) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др.

В подходящи случаи след постигане намаляване на туморния размер насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО...

Литература:

1. Bulgarian National Cancer Registri. Cancer Incidence in Bulgaria 2002. Volum XIII. 2005.
2. Bilchik AJ, Wood TF, Allegra DP: Radiofrequency Ablation of Unresectable Hepatic Malignancies: Lessons Learned The Oncologist, Vol. 6, No. 1, 24-33, February 2001.
3. Chiara S, Nobile MT, Vincenti M, et al.: Advanced colorectal cancer in the elderly: results of consecutive trials with 5-fluorouracil-based chemotherapy. Cancer Chemother Pharmacol 42 (4): 336-40, 1998.
4. Goldberg RM, Sargent DJ, Morton RF, et al. A randomized controlled trial of fluorouracil plus leucovorin, irinotecan, and oxaliplatin combinations in patients with previously untreated metastatic colorectal cancer. J Clin Oncol. 2004; 22:23-30.
5. Griffin MR, Bergstralh EJ, Coffey RJ, et al.: Predictors of survival after curative resection of carcinoma of the colon and rectum. Cancer 60 (9): 2318-24, 1987
6. Life Extension: http://www.lef.org/protocols/cancer/colorectal_01.htm Clorectal cancer
7. Kune GA, Kune S, Watson LF: Body weight and physical activity as predictors of colorectal cancer risk. Nutr Cancer 13 (1-2): 9-17, 1990.
8. Neugut AI, Jacobson JS, DeVivo I: Epidemiology of colorectal adenomatous polyps. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev 2 (2): 159-76, 1993 Mar-Apr.
9. Nelson H, Petrelli N, Carlin A, et al.: Guidelines 2000 for colon and rectal cancer surgery. J Natl Cancer Inst 93 (8): 583-96, 2001
10. Terry P, Giovannucci E, Michels KB, et al.: Fruit, vegetables, dietary fiber, and risk of colorectal cancer. J Natl Cancer Inst 93 (7): 525-33, 2001
11. Terry MB, Neugut AI, Bostick RM, et al.: Risk factors for advanced colorectal adenomas: a pooled analysis. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev 11 (7): 622-9, 2002.
12. Tournigand C et al. FOLFIRI followed by FOLFOX6 or the reverse sequence in advanced colorectal cancer: A randomized GERCOR study. J Clin Oncol 2004;22(2):229-37.
13. Winawer SJ, Zauber AG, Ho MN, et al.: Prevention of colorectal cancer by colonoscopic polypectomy. The National Polyp Study Workgroup. N Engl J Med 329 (27): 1977-81, 1993.
14. Winawer SJ, Stewart ET, Zauber AG, et al.: A comparison of colonoscopy and double-contrast barium enema for surveillance after polypectomy. National Polyp Study Work Group. N Engl J Med 342 (24): 1766-72, 2000.