Начало > Онкология > Рак на гърдата > Част 1

РАК НА ГЪРДАТА

Ракът на гърдата е най-често срещания тумор сред жените. Най-висока е заболяемостта в Северна Америка, а най-ниска в Азия и Африка. През 2001 г. в САЩ са открити 192 200 нови случая с рак на гърдата, а починалите са 39 600. В Европа новорегистрираните случаи през 2000 г са 350 000, а починалите от заболяването са 130 000. По-висока заболяемост се наблюдава в Западна и Северна Европа, а по-ниска в Южна и Източна Европа.

По данни на Националния раков регистър през 2002 г. в България са регистрирани 3 358 нови случая с рак на гърдата, а починалите през същата година от заболяването са 1087 или 13,8% от всички туморни заболявания при жената. С честота на новооткритите случаи от 23,9% (2002 г.), заболяването заема първо място сред туморите при жената в страната ни, като тази за Европа е 26,5%, а смъртността 17,5% (2000 г.). Обща тенденция в България през периода 1981 г. до 2002 г. е прогресивно нарастване на заболяемостта и липсата на съществена динамика по отношение смъртността.

Рисковите фактори за развитие на заболяването са разнообразни и включват: възраст, предшестващи доброкачествени заболявания на гърдата, наследственост, рано появил се първи менструален цикъл, менопауза в късна възраст, забременяване в напреднала възраст, затлъстяване, ниска двигателна активност, използване на хормонозаместваща терапия в менопаузата, използване на контрацептивни медикаменти, излагане на радиационно лъчение. Заболяемостта от рак на гърдата е по-голяма сред нераждалите жени, тези, които не са кърмили след забременяване, употребяващите тютюн, алкохол, диета богата на мазнини, използващите синтетични естрогени и нестероидни противовъзпалителни медикаменти.

През 1993 г. завършва едно проучване включващо 2 056 жени с рак на гърдата и още толкова без рак на гърдата. Резултатите от проучването показват:

• рискът от рак на гърдата е 19 пъти по-малък при жените носещи сутиен по-малко от 12 часа на ден в сравнение с останалите жени;
• при жени, които не използват сутиени заболяемостта от рак е 24 пъти по-ниска в сравнение с останалите;
• кърменето след раждане намалява с 3,5 пъти риска от рак;
• жени, които носят сутиен през цялото денонощие имат нарастване на раковите случаи със 113 пъти в сравнение с тези, които носят сутиен по-малко от 12 часа на ден.

Ранното откриване на рака на гърдата може да се осигури с редовни профилактични прегледи и изследвания. Опипването на гърдите за търсене на „бучки" може да се извършва както от самата жена, така и от лекар на периодични профилактични прегледи. Останалите диагностични методи включват: ехография, мамография, термография и магнитен резонанс. В случаи на съмнение за раково заболяване задължително се взема биопсичен материал за микроскопско изследване. При жени с доказани тумори на гърдите задължително се изследват хормонални рецептори и HER2.

В хода на диагностициране на заболяването се изследват и туморни маркери: Ca 15-3, CEA, Prolactin, AP, Ca 27-29. Проследяването на туморните маркери в хода на лечението подпомага отчитане и прецизиране резултата от проведеното лечение.

Рак на гърдата...

Основните методи за лечение на рака на гърдата са хирургия, лъчетерапия, химиотерапия и хормонотерапия.

С оперативното лечение се цели отстраняване на тумора и регионалните лимфни възли. Оперативното лечение е два вида: органосъхраняващо - отстраняване на тумора и част от околните тъкани в гърдата и радикална мастектомия - отстраняване на цялата гърда.

Резултатите от оперативното лечение са в зависимост от стадия на заболяването.

При болни в І стадий, 5 годишната преживяемост след радикална мастектомия е 80%, а 10 годишната 62%. Ако по време на операцията се отстранят засегнати от разсейки лимфни възли, то тогава 5 годишната преживяемост е 36%, а десет годишната - 22%.

Около 25% от болните по време на диагностицирането са в стадий на неоперабилност. В тези случаи радикалната мастектомия е последвана в 100% от случаите от рецидив на заболяването. Критериите за неоперабилност включват: обширен кожен оток на гърдата, увеличени лимфни възли по кожата над гърдата, туморни възли между ребрата и стернума, едем на ръката, разсейки над ключицата, рак със сериозни възпалителни промени, далечни разсейки, разязвявания по кожата на гърдата, фиксиране на тумора за гръдната стена, биопсично доказани лимфни разсейки в подмишечната област. В тези случаи на болните се предлага химиотерапия и лъчетерапия, като палиативно лечение.

При напреднали случаи, дори и при агресивно оперативно лечение рецидив на заболяването се получава в 50% от случаите. В случаите с позитивни лимфни възли след операцията се провежда адювантна химиотерапия. Преживяемостта на болните лекувани с химиотерапия след операцията е с 10% по-висока от тези без химиотерапия. В едно обширно проучване се сравнява преживяемостта на болните лекувани с операция и последваща химиотерапия (CMF) с тази на болните които са без химиотерапия. Десет годишната преживяемост е 55,2% срещу 47,3% съответно.

В един обширен преглед публикуван през 2001 г. върху ефективността на химиотерапията при лечението на рака на гърдата се установява прогрес в резултатността от лечението. Адювантната полихимиотерапия при жени под 50 години за 10 години води до намаление на смъртността с 12% за тези с позитивни лимфни възли и 6% при тези с негативни лимфни възли. При жените на възраст 59 до 69 г. тези данни са съответно 6% и 2%. При метастатичните тумори средната преживяемост с използване на конвенционални дози и схеми на лечение е 12 до 24 месеца. Използването на новите комбинирани схеми при метастатични тумори за лечение води до подобрение на преживяемостта на лекуваните болни.

Лъчетерапията след органосъхраняващо лечение се използва за унищожаване на евентуално останали туморни клетки след операцията, с оглед предпазване от рецидив на заболяването. Използва се и след мастектомия, като се облъчва освен мястото на отстранената гърда и гръдната стена на мястото на отстранените лимфни възли. Лечението се провежда няколко седмици след операцията.

Сравнителни резултатите от комбинирането на оперативното лечение (мастектомия), с лъчетерапия по отношение на 8 годишната преживяемост са следните:

	Негативни лимфни възли	Позитивни лимфни възли
Тотална мастектомия	79%	60%
Органосъхраняваща	77%	60%
Органосъхраняваща + лъчетерапия	83%	68%

При жени с положителни хормонални рецептори се използва хормонално лечение, което блокира хормоналните рецептори на туморната клетка и съответно ограничава туморния растеж. Използва се за ограничаване на рецидивите на заболяването след оперативно лечение. Най-често използвания препарат за хормонално лечение е Tamoxifen (Nolvadex). През последните години се използват нови препарати като: Anastrozole (Arimidex), Femara (Letrozole), Aromasin (Exemestane). Тези препарати се отличават с по-малкото странични ефекти от лечението и по-добрата ефективност. При HER2 позитивни метастатични тумори в последно време се използва препарата Trastuzomab (Herceptin), самостоятелно или в комбинация с цитостатика Paclitaxel (Taxol). Препарата Herceptin е моноклонално антитяло, което блокира рецепторите на HER2 позитивните туморни клетки, с което пречи на активирането на гените предизвикващи делене на клетките и което забавят туморния растеж.

Рак на гърдата...

Интегративен подход при лечението на рак на гърдата в нашата практика.

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход.

• Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда.
• Добрата психологическа нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика.
• Ние вярваме, че всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването.
• Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж.
• Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това усилията трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно.
• Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморното образувание и стадия на заболяването. Изготвяме диетична програма, основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и за снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходяща противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати, насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза (способността на тумора да си създава собствена кръвоснабдителна система), средства за подобряващи функциите на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ, на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 g) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др. В подходящи случаи след постигане намаляване на туморния размер насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

Литература:

1. Bergh J, Jonsson PE, Glimelius B, Nygren P; SBU-group. Swidish Council of Technology Assessment in Health Care. Asystemic overview of chemotherapy effects in brest cancer. Acta Oncol. 2001; 40 92-3); 253-81.
2. Bonadonn G. Ten-year experience with CMF-based adjuvant chemotherapy in respectable breast cancer. Breast Cancer Res Treat. 1985;5;95-115.
3. Bulgarian National Cancer Registri. Cancer Incidence in Bulgaria 2002. Volum XIII. 2005.
4. Fisher B. Significance of ipsilateral breast tumor recurrence after lumpectomy. Lancet. 1991; 338:327-331.
5. Fisher B.. Eight-year results of randomized clinical trial comparing total mastеctomy and lumpectomy with or without irradiation in the treatment of brest cancer. N Eng J Med. 1989; 320:822-828.
6. Haagensen C. Deseases of the brest. Philadelphia, Pa: W.B. Saunders; 1956.
7. Hausser RA, Hauser MA. Treating Cancer with Insulin Potention Therapy. Beulah Land Press, Oak Park, Illinois, 2002.
8. Henderson I. Brest cancer. In: Murphy G, Lawrence W, Lenhard R, eds. American cancer Society Textbook of Clinical Oncology. 2nd ed. Atlanta, Ga: American cancer Society; 1995:198-219.
9. Life Extension: http://www.lef.org/protocols/prtcl-022.shtml
10. Rubin P, ed. Clinical Oncology for Medical Students and Physician. 3rd ed. Atlanta, Ga: American cancer Society; 1970:90-104.
11. Singer S, Grismijer S. Dressed to Kill. Garden City, Ny: Avery Publishing Group; 1995.
12. Zimmerman K. Frequency anatomical distribution and management of local recurrences after definitive therapy for brest cancer. Cancer. 1996; 19: 672-672.